Декларация на отчаянието: Как да отпишеш москвич без да полудееш

В един идеален свят, когато продадеш москвича си, просто подписваш документите и го забравяш. Но в България, както всички знаем, нещата не са толкова прости – особено ако москвичът е бил продаден преди 20 години, а новият собственик го е изпратил на скрап.

Започваме с познатото: след години на мълчание от системата, нашият герой решава да разчисти старините и да се опита да отпише москвича. “Няма проблем!”, казва той, докато си мисли, че това е просто още една административна формалност. Първа спирка: НАП.

Влиза в офиса и веднага го посреща усмихнат служител, който му казва: “Здравейте! За да отпишете москвича, трябва да попълните формуляр 127-6З, плюс касова бележка от 3-те най-близки кафенета в района, удостоверение за съдимост и, разбира се, копие от договора за продажба на москвича, подписан от новия собственик, който, да не забравяме, е неизвестен.”

След като се опитва да потърси новия собственик в интернет и да се свърже с него, нашият герой осъзнава, че е по-вероятно да направи снимка с Йети, отколкото да открие човек, който дори не е знаел, че е собственик на москвича.

Следващата спирка е КАТ. Там, след дълго чакане и 23 формалности, той е осведомен, че без номерните табели на москвича, дерегистрацията е невъзможна. Но как да намери номера на москвич, който е бил в scrapyard преди 15 години? “Може би да поискам табела от архива на черно-бели снимки от абитуриентския бал?”, смее се той.

Накрая, след множество обиколки между НАП, КАТ и общината, нашият герой осъзнава, че е по-добре да се опита да регистрира нов автомобил, вместо да се бори с бюрократичната система. Кой знае, може би след 127 стъпки ще стигне до свободата. Или просто до нов москвич, който отново ще се опита да продаде след 20 години!