Абонамент за отвъдното, или как да си спреш топлото, когато съседите са те надживели

Г-н Атанас Стойков, възпитан човек, инженер на около четиридесет и осем, с гордост носеше жилетка дори през август, беше се озовал в класически български бюрократичен кюп – опитваше се да се откаже от услугите на „Топлофикация“. Ама не просто така, а за апартамент, който беше наследил, необитаем от години, но все така топлоснабдяван, поне според квитанциите.

„Ама вие, г-н Стойков, нали разбирате, че това е жилищна сграда? Има си общи части, има си коефициент на топлозагуби, има си… абе, цяла наука е!“, отсече г-жа Калкулиева, дама с обемна прическа и поглед, който можеше да замрази и най-оптимистичния термостат. „Трябва да докажете, че не живеете там. Ама не просто вие, ами изобщо никой!“

Атанас пое дълбоко дъх. „Ами, нали затова съм тук, госпожо. За да го докажа. Апартаментът е празен от… ами, откак баба Бог да я прости.“

Г-жа Калкулиева, без да мръдне и мускулче на лицето, извади формуляр с номер „27Б-Поправка-2019-v3.1“. „Трябва да попълните това. Декларация по чл. 37, ал. 4 от Наредба №16-334 за топлоснабдяване. И, разбира се, нотариално заверена. Плюс, протокол от Общото събрание на етажната собственост, подписан от…“, тя замълча, докато с пръстче търсеше нещо в някакъв наръчник, „… от всички живущи, че са съгласни да не ви топлят общите части, дори когато вие сте си спрели абонамента.“

„Ама, госпожо!“, изпуфтя Атанас. „Аз съм в блок от 60-те години. Повечето от съседите са… ами, надживели са се. Баба от номер 4 – Вечна Помняна – беше на 98, когато си отиде. Дядо Стоян от номер 2 – той пък си беше в чужбина години преди това, ама го водят… А от номер 3 – там живее някаква студентка, която си сменя квартирата всеки семестър, мани-мани, как да я хвана?!“

Г-жа Калкулиева повдигна вежди. „Е, това си е ваша работа, г-н Стойков. Донесете протокола. Искаме подписи от всички собственици. Или поне пълномощни от наследниците им, че са съгласни с отказа ви. Плюс доказателство, че апартаментът е необитаем – снимки, декларации от трима независими свидетели, че не сте виждани да живеете там през последните пет години. Ама да са нотариално заверени, нали разбирате. Плюс фактура от ЧЕЗ за нулева консумация на ток за последните три месеца. И да не забравя – удостоверение от кварталния, че не извършвате незаконни дейности там. Иначе… си плащате, като поп!“

Атанас усети как кръвта му нахлува в главата. „Вие какво искате, бе, да отида на гробищата и да взимам пълномощно от баба Вечна ли?! Евала бе! Или да преследвам студентката по цяла България?!“

„Господин Стойков“, отсече Калкулиева, която явно беше видяла и по-големи абсурди. „Правилата са си правила. Ако не успеете да съберете подписите… ами, значи апартаментът се счита за обитаем. И продължава да потребява топлина, поне на хартия. А системата ни е настроена да калкулира. Защото, виждате ли, топлото все пак се е излъчвало, дори и да не сте го ползвали. Физика! Мани, мани, то голямо чудо стана. Българска работа. Ето ви формуляра. Следващият!“

Атанас излезе на улицата. Слънцето грееше, но той усети пронизващ студ, който нямаше нищо общо с термодинамиката. Явно щеше да продължи да плаща за апартамент, който не обитава, за да топли призраци и отдавна забравени спомени. Или щеше да стане спиритист. И двете изглеждаха еднакво вероятни.