Дигиталният лабиринт на Живко Живев

Така си е, Живко Живев е човек на бъдещето. Или поне така се опитва да бъде. Един ден, както си преглежда новините, попада на съобщение от Министерството на Технологиите, оглавявано от самия Министър Технологиев, че всички заявления вече били ЕЛЕКТРОННИ. „Евала, бе! – вика си Живко, – най-сетне сме в 21-ви век!" И се засили да подаде едно такова заявление за нещо си, вече забравил за какво. Важното е, че ще е дигитално, без опашки, без нерви.

Ама пусто, де! Още на първата страница на портала го посреща един червен надпис: „За да продължите, моля, влезте с Вашия квалифициран електронен подпис (КЕП)."

„Е, добре де, какво толкова – свива рамене Живко. – Ще си извадя един такъв подпис."

На другия ден, още преди петела, Живко Живев се изправи пред вратите на акредитирания доставчик на удостоверителни услуги „Дигитално Безизходие ЕАД". Вътре, пред Гише №3, го посрещна Г-жа Забавлева, с поглед, по-дълбок от Дунав, и фризура, способна да отклонява сателити.

– Добър ден, искам да си извадя електронен подпис – казва Живко, ентусиазиран.

– Аха. Попълнете тая бланка, ей оная, после и тая декларация. И ксерокопие на лична карта, нотариално заверено, че е ксерокопие на лична карта. Заверено от нотариус, който е видял оригиналната лична карта.

Два часа, десет страници и трийсет лева по-късно, Живко държеше в ръцете си един USB токен, който, по думите на Г-жа Забавлева, съдържал ключа към дигиталното му аз.

Прибира се Живко, щастлив, пъхва токена в компютъра, инсталира драйвъри, софтуери, плъгини, че и един фърмуер. Всичко по инструкция, точка по точка. После отива на сайта на „Дигитално Безизходие ЕАД" да си активира КЕП-а.

Натиска бутона „Активирай". Изскача прозорец: „За да активирате Вашия електронен подпис, моля влезте с Вашия електронен подпис."

Живко премигна. Прочете пак. И пак. „Ама аз нали затова го взех, за да активирам!" – прошепна той.

Следват два часа в разговор с Поддръжката.

– Господине, трябва да влезете в системата, за да активирате.

– Ама с какво да вляза, като подписът ми не е активиран?

– Ами, с електронен подпис, разбира се!

– Ама то нали това е проблемът, че го нямам!

– А как така нямате електронен подпис, като току-що сте си извадили?

В един момент, отчаян, Живко се сети за Министър Технологиев. Намери телефона на приемната на министерството. След половин час слушане на „Тумба-лумба" музика, му вдигна леля Пена от деловодството.

– Лельо Пена, не мога да си активирам подписа!

– Ааа, ами нормално, бе, моето момче. Трябва да дойдеш тук, в деловодството, да подадеш заявление за активация.

– Ама електронно ли?

– Не, бе, на хартия! И да го подпишеш.

– Ама с какъв подпис?

– Ами, с мокър, разбира се! Иначе как ще знаем, че ти си ти? И да донесеш едно нотариално заверено копие на акта за раждане, за да сме сигурни, че можеш да се подписваш.

Живко Живев погледна USB токена. После погледна към принтера. После към купчината празни бели листи. Почувства как нещо се пречупва в него. Напечата първоначалното си заявление на хартия. Сгъна го внимателно. Подписа го с най-обикновен син химикал.

На другия ден, той стоеше на опашка пред Гише №14 в общината, до баба Гица, която си вадеше удостоверение за пенсия, което пък, казват, вече ставало само с електронен подпис. „Мани, мани, Живко, то голямо чудо стана с тия технологии…", въздъхна баба Гица. Живко само кимна, с горчива усмивка, и знаеше, че бъдещето вече е тук. И си е съвсем като миналото, само дето е по-сложно.