Как да си върнеш портфейл: Пътеводител на Забравенския Турист в Столична Община

Понеделник, 10:17 часа: Осъзнаване

Онзи ден, докато ровех в джоба си за двупосочен билет към Забвение, установих, че портфейлът ми липсва. Моментът беше драматичен, почти като откриването на последната глава в „Български роман“. Първоначалната паника бързо премина в характерното за нашите ширини примирение – „Е, какво пък, да не е първият“. Но после ми светна – вътре бяха лична карта, шофьорска книжка, една двесталевка, която пазех за черни дни (и която явно допринесе за тези черни дни), и една стара снимка на кучето ми, която беше, разбира се, безценна.

Автобус 204. Слязох на спирка „Митнически склад за забравени надежди“. Ясно ми беше, че трябва да действам бързо, преди портфейлът да се е „интегрирал“ в градската среда или да е станал обект на „рециклиране на активи“. Първата стъпка, естествено, беше да се свържа с Центъра за градска мобилност (ЦГМ).

Понеделник, 10:45 часа: Виртуалната стена

Набирам телефон 0700 40 404, разбира се. Попадам на глас, който звучи като изкуствен интелект с хроничен синузит. „Моля, изберете едно от следните менюта: едно за справки, две за оплаквания, три за изгубени вещи, четири за системна поддръжка на трамвайни талиги.“ Натискам тройка с надежда, че тя ще доведе до някаква форма на човешки контакт.

След седем минути музика, в която цигулки имитираха шум от разпадащ се двигател на тролей, се свързвам с Г-жа Сведомирова. Гласът ѝ беше толкова учтив, колкото и апатичен. „Здравейте, с какво мога да Ви бъда полезна?“

„Здравейте, изгубих си портфейла в автобус 204.“

„Разбирам. За да заведем сигнал, моля, опишете точно портфейла. Цвят, марка, материал, приблизителни размери, и, ако е възможно, уникален идентификационен номер на портфейла (УИНП).“

„УИНП ли? Аз… ами, черен е. Кожен. Размери… ами, нормален портфейл. Няма УИНП, бе, госпожо! От пазара е!“

„Съжалявам, но без УИНП и точна спецификация, системата не може да регистрира предмета като „изгубен портфейл“. Тя го класифицира като „неидентифицирана кожена вещ с неопределено предназначение.“ Можете да попълните Формуляр 4Б-„Декларация за Описание на Загубена Вещ с Висока Степен на Генерализация“, но това е на място.“

Вторник, 09:30 часа: Физическото преживяване

Реших да посетя физически офиса на ЦГМ, защото знаех, че само личен контакт може да пробие завесата на електронната апатия. Пред „Гише номер 7: Прием на изгубени вещи с повишена неопределеност“ се виеше опашка от хора, които изглеждаха, сякаш са изгубили не само вещи, но и вяра в системата.

Когато дойде моят ред, срещнах Г-н Протоколов. Беше човек, изваян от вековни правила и наредби. „Добър ден, моля, документ за самоличност.“ Подадох му личната си карта. Той я погледна и каза: „Господин Забравенски, Вашата лична карта е с изтекъл срок на валидност.“

„Как така? Вчера си беше наред!“

„Вчера може и да е била, но днес, след като сте я изгубили и сега я „намирате“ (макар и само на хартия), статутът ѝ е променен. Съгласно чл. 37, ал. 2 от „Наредба за Управление на Неправомерно Липсващи Документи“, изгубен документ за самоличност автоматично става невалиден, за да се предотврати злоупотреба. Трябва първо да извадите нов документ.“

Сряда, 14:00 часа: Лупингът на абсурда

След като прекарах цяла сутрин в РПУ за подаване на заявление за нова лична карта, което, разбира се, изискваше да докажа, че съществувам, без да имам документ за самоличност, се върнах в ЦГМ. Този път бях подготвен.

Г-н Протоколов ме посрещна с почти идентична апатия. „И така, господин Забравенски. Вече имате удостоверение за подадено заявление за нова лична карта. Сега можем да пристъпим към процедурата за изгубен портфейл. Моля, попълнете Формуляр 4Б.“ Формулярът беше дълъг три страници и изискваше да опиша портфейла си с „повишена детайлност“, включително „акустичен отпечатък при падане“ и „индекс на еластичност на отделенията за банкноти“.

Попитах: „Ами ако някой го е намерил и предал?“

Г-н Протоколов ме погледна със съчувствие, което бързо се стопи. „Вероятността е малка, но съществува. Откритите вещи се съхраняват в Централен Депозитари за Неидентифицирани Общински Активи (ЦДНОА). За да проверите там, трябва да имате „Сертификат за Достъп до Информация за Открити Вещи“, който се издава от отдел „Административно Обслужване и Верификация“.“

Четвъртък, 11:30 часа: Системата на Доц. д-р инж. Дигитал Сървърски

Отдел „Административно Обслужване и Верификация“ се намираше на осмия етаж, в сграда, която преди е била музей на отживели системи. Там ме посрещна Доц. д-р инж. Дигитал Сървърски, началник на „Отдел за Оптимизация на Системи за Изгубени и Намерени Вещи“. Доцентът беше млад, със сияйна усмивка и риза на райета, която крещеше „Аз съм компетентен!“.

„Господин Забравенски, разбирам Вашето затруднение. Но ние сме 21-ви век! Всичко е дигитализирано. Вашата декларация по Формуляр 4Б е качена в ESINV – Единна Система за Идентификация на Неопределени Вещи. Тя автоматично сравнява Вашия описателен профил с базата данни на ЦДНОА.“

„И какво? Намери ли го?“

„Ами… системата установи 0.007% съвпадение с една намерена вещ, класифицирана като „кожен органайзер с непълен набор функции“. Но, за да се осъществи физическа проверка, трябва да представите двама свидетели, които могат да потвърдят, че Вие сте редовен ползвател на въпросния „кожен органайзер“ през последните шест месеца. Те трябва да опишат органайзера от тяхна гледна точка.“

Петък, 10:00 часа: Свидетелски показания и Епилог на портфейла

Намерих двама свидетели: съседката Пенка и колегата Митко. Пенка описа портфейла като „онази черна торбичка, дето все ти стърчеше от задния джоб“, а Митко – като „една сгъната кожа, дето все вадеше дребни от нея“. ESINV отхвърли техните показания.

Доц. Сървърски обясни: „Системата изисква унифицирани термини. „Торбичка“ и „сгъната кожа“ не съвпадат с дефиницията за „кожен органайзер с непълен набор функции“. Освен това, липсва описание на „акустичния отпечатък“ и „индекса на еластичност“. Без тези данни, портфейлът Ви, който така и не можа да бъде идентифициран като Ваш, е преминал в категорията „Неподлежащ на връщане актив с потенциално историческа стойност“.“

„И какво става с него?“

„Съгласно „Наредба 37-Б за Управление на Неидентифицирани и Потенциално Опасни Лични Вещи“, Вашият портфейл, заедно с всичките си налични банкноти и документи, е изпратен за „Дългосрочно архивиране и евентуална научноизследователска експлоатация“. Може би ще го видите някой ден в музей. Освен това, тъй като сте предизвикали системно натоварване, ЦГМ Ви начислява такса за „Административно-техническа обработка на неидентифициран обект“ в размер на 47.50 лв.“

И така, уважаеми съграждани, следващия път, когато си изгубите портфейла, дали просто няма да е по-лесно да се преструвате, че никога не сте го притежавали? Мани, мани, то голямо чудо стана…