Пътят на капката: сага за един кладенец и вечността

Понеделник, 09:30 часа: Община „Крайбрежен Сънсет“, Отдел „Урбанизация и Озеленяване“

Г-н Водоносов, известен още като чичо Пеньо от Долно Село, влезе в Общината със самочувствието на човек, който е решил да си оправи кладенеца. Кладенецът, бе, същият, който дядо му е копал някъде около Първата световна, преди да се сетят, че трябва да има държава, камо ли пък „разрешителни за водовземане от подпочвени води за собствени нужди“. Той просто искаше да си го узакони, че да не го глобят, ако някой ден мине проверка. А и комшията Пешо, дето му е адвокат, му каза: „Пеньо, узакони го, че сега всичко е електронно, знаеш ли кога ще ти цъфнат на двора с дрон?“

На гише номер 4, обозначено с полуизтрит надпис „Зелени площи и инфраструктура“, го посрещна Г-жа Бюрократова. Жена на около 50, с поглед, способен да изпари езеро, камо ли един кладенец.

„Добър ден, моля“, започна г-н Водоносов. „Идвам за разрешително за кладенец, бе.“

Г-жа Бюрократова вдигна вежда, сякаш „кладенец“ беше някаква забравена дума отпреди Възраждането. „Кладенец? Какъв кладенец, моля? По системата на Община „Крайбрежен Сънсет“ нямаме регистрирани кладенци в този кадастрален район.“

Понеделник, 10:45 часа: Басейнова дирекция „Черноморски басейн“, отдел „Подземни води и разрешителни“

След три формуляра, едно изгубено копие на лична карта и разяснение, че кладенецът не е „зелена площ“, а „подземен воден обект“, Г-н Водоносов се озова в Басейнова дирекция. Тук го посрещна Г-н Потоклиев, млад и ентусиазиран, очевидно току-що завършил някой курс по „Управление на водните ресурси в дигиталната ера“.

„Добре дошли, Г-н Водоносов! Значи искате да регистрирате съоръжение за извличане на подземни води? Разбира се! Ние сме напълно дигитализирани! Ето, попълнете формуляр А-387-Б-К. Само ни трябва хидрогеоложко проучване за дълбочината на водоносния хоризонт, дебит, качество на водата, отстояние от други водни източници и, разбира се, историческа справка за възрастта на кладенеца.“

„Абе, човек, тоя кладенец е от дядо ми! Каква „историческа справка“? Дали той си е водил дневник с бележки за датата на копаене, ей сега!“

Г-н Потоклиев се усмихна. „А, не се притеснявайте, за историческата справка ще ви насочим към нашите колеги от Регионалния исторически архив. Те имат достъп до стари кадастрални карти и евентуално, знаете ли, някой стар пощенски плик с печат, който да докаже съществуването му.“

Сряда, 14:00 часа: Регионален исторически архив „Хроника“, Зала за изследвания

На следващия ден, след като изтегли 200 лева за „спешно хидрогеоложко проучване“ от Доц. д-р Капков (който му обеща „догодина“ да излезе на терен), Г-н Водоносов стигна до Архива. Там го посрещна Г-жа Заличева, наметната с топла жилетка, въпреки че беше средата на юли.

„Кладенец, казвате? Отпреди 1944-та? Хм. За такова нещо ни трябва официално писмо от Басейнова дирекция, заверено с три мокри печата, че им е нужна справка. Иначе, според чл. 73а, алинея 3 от Закона за архивите, не можем да достъпваме материали без официално запитване.“

След около два часа разговори, два телефонни разговора с Г-н Потоклиев и едно лично обещание от Г-н Водоносов, че ще донесе на Г-жа Заличева буркан с домашен мед, тя най-накрая се съгласи да потърси. „Вижте сега, тук имаме една карта от 1912 г. Вижда се някакво кръгче в района на вашия имот. Може и да е кладенец, може и да е дупка от метеорит, кой знае. Но ето, има и една снимка от 1928 г. на дядо ви с прабаба ви пред къщата…“

„Е, ето, бе, на снимката се вижда! Дядо ми, прабаба ми, и кладенецът зад тях!“

Г-жа Заличева го погледна с леко притеснение. „Вижда се по-скоро някаква каменна постройка, която би могла да бъде кладенец, или пък, да речем, пещ. За да е доказателство, трябва да има надпис: „Кладенецът на Дядо Пеньо, 1928 г.“ Иначе според Наредба 43 за доказване на водни съоръжения, не се брои.“

Четвъртък, 11:00 часа: Басейнова дирекция отново, Комисия за неконвенционални водни източници

Обратно в Басейнова дирекция. Г-н Потоклиев го посрещна с широка усмивка. „Отлична работа, Г-н Водоносов! Картата и снимката са добър старт! Но, тъй като нямаме категорично доказателство, че „кръгчето“ е кладенец, а не „дупка от метеорит“, ще трябва да минете през Комисията за неконвенционални водни източници.“

Комисията се състоеше от трима души: Проф. д-р Басейнов – председател, Доц. д-р Водников – хидролог, и инж. Капчиев – юрист-воден ресурсник. Седнаха срещу него като трима съдии.

„И така, Г-н Водоносов, вашето искане е да узаконите кладенец, за който твърдите, че е стар. Как доказвате това?“ – попита Проф. д-р Басейнов.

„Абе, мани, мани! Аз ви нося снимка на дядо ми, бе! Дядо ми го е правил! Ей го кладенецът!“

Доц. д-р Водников въздъхна. „Снимката е, признаваме, интересна. Но не е достатъчна. Имаме случай от 2017 г., където един дядо си направил имитация на кладенец, за да полива градината си с чешмяна вода. После искаше да го узакони. Ами не стана.“

Петък, 09:00 часа: На терен, с Комисията

След дълги спорове и настоявания, Комисията се съгласи да дойде на място. Пристигнаха с две служебни коли, оборудвани с джипиес, лаптопи и сонар. Доц. д-р Капков, който беше обещал да дойде „догодина“, също се появи, наметнал сако и с тънко досие под мишница.

„И така, Г-н Водоносов, моля, покажете ни въпросния обект“, заяви Проф. д-р Басейнов.

Г-н Водоносов ги поведе към кладенеца. Каменният зид, покрит с бръшлян, изглеждаше повече от вековен.

„Виждате ли, бе? Чиста работа. Дядовата ръка! Тук е и геранът още.“

Проф. д-р Басейнов се наведе, огледа. „Хм. Не мога да не призная, че изглежда автентично. Доц. д-р Водников, какво казва сонарът?“

Доц. д-р Водников се намръщи над уреда. „Интересно. Дълбочината е 12 метра. Дебитът е… изключително нисък. Има индикации за наличие на метален предмет на около 8 метра.“

„Метален предмет? Какво ще да е това? Ей сега!“

Инж. Капчиев се обади: „Аха! Ами ако е стар метален резервоар от предишния собственик, който си е мислел, че така ще измами системата за водоподаване? Искали сме доказателство, че кладенецът е „изцяло естествен“ източник.“

Петък, 15:30 часа: Заключение на Комисията

След цял ден измервания, спорове и преглеждане на „доказателствата“ (снимката на дядо Пеньо, картата от 1912 г. и една ръчно нарисувана схема на имота, направена от самия Г-н Водоносов), Проф. д-р Басейнов обяви решението.

„И така, Г-н Водоносов. Комисията, след обстоен преглед на представените документи, включително снимка на вашия прародител с неидентифицирана каменна постройка на заден план, както и карта от 1912 г. с отбелязано „кръгче“, не можем категорично да установим, че въпросният кладенец е съществувал преди Закона за водите от 1969 г. Още по-малко, че е бил в експлоатация преди Закона за опазване на околната среда от 1991 г. И особено, че е по-стар от държавата, както се опитвате да ни убедите, представяйки ни стара пощенска картичка с изглед от селото, на която не се вижда нищо, освен прашни пътища.“

„Ама тогава, какво става, бе? Да го запълвам ли? Или да го обявя за „археологически обект“ и да му направя ограда?“

„Не, Г-н Водоносов. Може да подадете искане за изграждане на нов кладенец. Процедурата е съвсем ясна и дигитализирана. Само ви трябват тези документи…“ И Г-н Потоклиев му подаде още една папка с формуляри.

Наистина ли в тази държава трябва да извадиш археологически доказателства, че родата ти е по-стара от бюрокрацията, за да ползваш една дупка с вода? Евала, бе, митница. Все така си ни дръжте.