Празникът на имената

Понеделник, 09:00 часа – Отдел „Български лични документи“

Ето я, Милена Веселинова, вече Милена Радославова по благословия Божия и подпис граждански. Но не и по документ официален, бе, което, както разбираш, е проблем. С мерак си премести халката на безименния пръст, после пъхна копието от брачното свидетелство, станало по-важно от Златна топка, в плика си. След три часа висене на стълбите и двайсет минути въртене из коридорите, накрая се добра до гишето на г-жа Алокалова. Жената, с фризура тип „гнездо на бухал в дъждовен сезон“, изглеждаше така, сякаш цял живот е прекарвала в анализиране на изгубени гражданства и просрочени паспорти.

“Добър ден,” поде Милена, “дошла съм да си сменя личната карта след брак.” Г-жа Алокалова вдигна очи, по-скоро вежди, и ги спусна бавно към брачното свидетелство. “Ееех, любов, любов,” изцъка тя. “Мани, мани, то голямо чудо стана. Добре, де. Пълним тук една декларация, тук една молба за нова карта. Снимката актуална ли е?” “Да, от миналата седмица,” отвърна Милена, вече уморена от аромата на застоял въздух и бюрокрация. “Добре. Всичко наред е. Системите ни вече са свързани, така че като излезе новата карта, всичко друго автоматично ще се промени. Дори шофьорската книжка.” Г-жа Алокалова се усмихна, жест рядък като милост от банка.

Сряда, 14:30 часа – Отдел „Български документи за управление на моторни превозни средства“

Милена, вече с усещането за победител в неравна битка, се озова пред друг храм на властта – КАТ. Тук въздухът не миришеше на застояло, а по-скоро на изгоряла нафта и мъжки парфюм от 90-те. Един час за формуляр, два часа за гише. “Добър ден,” каза Милена на Г-н Файлов, мъж с бръчки, оформени от дълги години на попълване на протоколи и бланки. “Идвам да си сменя шофьорската книжка, защото си смених името след брак. Новата лична карта е вече подадена.” Г-н Файлов я погледна с леко недоумение. “Сменено име, казвате? А старата книжка къде е?” “Ами ето я,” подаде Милена книжката с име Милена Веселинова. “Новата лична карта ще бъде с Милена Радославова. От МВР казаха, че системите са свързани и всичко ще стане автоматично.” Г-н Файлов се изсмя. Не весел смях, а по-скоро кисел, като този на човек, който е чувал стотици пъти подобни глупости. “Системи свързани? Евала, бе! За първи път чувам. А, вие, млада госпожо, да не би да мислите, че сме на един и същ сървър с личните карти? Хаха. Тук е КАТ, не е фирма за запознанства.”

Четвъртък, 10:15 часа – Отново Отдел „Български лични документи“

Милена се върна, вече не с мерак, а с лека треска на безизходица. „Как така не са свързани, бе? Та нали от едно министерство сме?“, прошепна тя, но г-жа Алокалова вече беше нащрек. “А, пак вие ли сте, г-жо Радославова? Нали ви казах, всичко е подадено. Ако колегите от КАТ не могат да си четат данните, това си е техен проблем. Ние сме си свършили работата. Нашата система показва, че вие сте Милена Радославова. За КАТ какво да ви кажа? Може би трябва да си извадите ‘Удостоверение за идентичност на идентичностите при промяна на идентитета’. То се издава от Регионалната дирекция на МВР, но само във вторник и четвъртък, след 14:00 часа.”

Петък, 15:00 часа – Регионална дирекция на МВР, Гише „Идентичности“

“Какво, какво? Удостоверение за идентичност на идентичностите ли? Г-жо, за първи път чувам за такова нещо!” избоботи млад служител, чиято униформа изглеждаше по-нова от самия него. “Ние такива неща не издаваме. Може би трябва да си подадете отново заявление за лична карта, но с изричното уточнение, че искате данните да се синхронизират и с КАТ. Ама не гарантирам, че ще стане.” Милена вече усещаше как реалността се огъва под краката ѝ. “Значи… трябва пак да чакам? Защото системата не работи?” “Ами Българска работа, бе, какво да ви кажа,” отвърна младежът, посягайки към телефона си.

Вторник, 11:30 часа – Кабинет на Министър Дигитализаторов

След дни на безуспешни опити, Милена решава да пише писмо до Министър Дигитализаторов. Той, в желанието си да покаже прозрачност, я покани на лична среща. Министърът, със сако без вратовръзка и очила с тънки рамки, изглеждаше повече като стартъп предприемач, отколкото като държавен служител. “Г-жо Радославова, искрено съжалявам за създалото се недоразумение. Разбирам проблема ви. Ние работим усилено по синхронизацията на регистрите. Всъщност, имаме нова система, която тестваме. Тя се нарича ‘Национална платформа за унифицирани лични данни’ – НПУЛД. Но за да се включите в нея, ще трябва да попълните Формуляр 724-Б, който доказва, че вече не сте Милена Веселинова, а сте Милена Радославова.” “Но аз имам брачно свидетелство!” “Да, но системата изисква отделен формуляр за всяка промяна на данни. Така е по регламент. След като попълните формуляра, който между другото е достъпен само онлайн на неактивен линк, ще трябва да се явите пред тричленна комисия от ‘Отдел за одобряване на одобрени промени’, която ще потвърди, че вие сте вие.”

Сряда, 08:00 часа – Отдел „Одобряване на одобрени промени“

Комисията се състоеше от г-н Разпоредов, който цял живот е одобрявал одобрени промени, г-жа Забравлякова, която забравяше дали вече е одобрила нещо, и един стажант, който отразяваше всичко на пишеща машина. “Значи, г-жо Веселинова… пардон, Радославова…” започна г-н Разпоредов, “Вие твърдите, че сте сменили името си, така ли?” “Да, след брак,” отговори Милена, чувствайки, че губи разсъдък. “Добре. Докажете го.” Милена представи брачното свидетелство, старите и новите документи, снимки от сватбата, дори свидетелство за раждане. Комисията се съвещава 30 минути, през които стажантът успя да счупи пишещата машина. “Г-жо Радославова,” заключи г-н Разпоредов, “ние разбираме вашето затруднение. Но според ‘Приложение 3, точка 4.7 от Наредба №3 за унификация на унифицираните данни’, за да се синхронизират вашите данни, трябва да имате валидна шофьорска книжка със смененото име. А вие такава нямате. Затова, за съжаление, не можем да одобрим промяната.”

Четвъртък, 16:00 часа – Крайпътен пункт

Милена кара колата си, за да иде до пощата. Инспектор Строгов, с поглед като на гладен вълк, я спира. “Документи, моля!” Милена подава новата си лична карта – Милена Радославова. И старата шофьорска книжка – Милена Веселинова. Инспектор Строгов поглежда книжката, после картата, после пак книжката. Челото му се набръчка. “Г-жо… какво е това, бе? Различни имена! Това си е подмяна на самоличност, документна измама, може и затвор да има тук!” “Но инспекторе, аз съм една и съща! Просто системите…” “Какви системи, бе, госпожо! Тук е България. Айде, слезте от колата!”

И все пак, не е ли време, бе, да имаме поне една система, която да работи за хората, а не само за отчитане на някакви европроекти? Ама на кого ли му пука, нали?