Световният търговски ред, ръчно изплетен шал и моята нервна система

„Пакетът ви е задържан на митница.“ Така започна всичко. Една проста SMS-ка, по-неприятна и от напомняне за годишен преглед при зъболекар. Ама, нали, какво може да е толкова сложно? Един шал, ръчно изплетен от далечна леля Задунайска, подарък за имен ден.

Звъня на Г-жа Бързакова от куриерската фирма. „Ами, господине, проблемът е, че липсва код по ХС.“ „Код по какво, моля?“ питам аз, защото си мисля, че ме подиграват. Да не е някакъв ЕГН на шала, че да го идентифицират сред милионите шалове на планетата? „По ХС, господине. Хармонизирана Система за описание и кодиране на стоките. Международен стандарт.“ „Ама… това е шал, ръчно изплетен. Какъв код?“ Г-жа Бързакова явно не схвана хумора. „Трябва да попълните декларация. Или да наемете митнически агент.“ Митнически агент за шал? Евала, бе, митница! Леля Задунайска, ако знаеше, направо щеше да ми изпрати снимка по Viber. И по-евтино щеше да излезе.

Започвам да ровя в интернет. Хармонизирана Система… стотици страници. Шал от вълна? Шал от синтетика? Плетен на ръка или машинно? С бродерия? Без? Моят е от някаква смесена прежда, ръчно плетен, при това криво-ляво, щото леля Задунайска има вече лек тремор на ръцете, бог да я благослови. Намирам някакъв код 6214.90.0000 – „други текстилни материали“.

Обаждам се пак на куриерската фирма. „Намерих някакъв 6214.90.0000. Става ли?“ Г-жа Бързакова мълчи секунда. „Не мога да ви кажа, господине. Митницата решава. Трябва ви декларация по чл. еди-кой-си, параграф такъв. Задължително в три екземпляра, подписана мокро, с печат, ако сте фирма. Ако сте физическо лице, с нотариална заверка на подписа.“

Заверка на подпис за шал? Ето това вече е Българска работа, дето се вика. Отивам на митницата. Там ме посреща Г-н Кодеков. Един такъв – с очила, залепени с тиксо, и поглед, дето е видял повече кодове, отколкото ти букви. „Ами, господине, шал. Той си е шал. Отговаря на описанието на код 6214.90.0000“, казвам аз. „А, не“, отсича той, „това е код за други текстилни материали. Вашият шал не е „друг текстилен материал“. Той е шал. От какъв материал е?“ Объркването ми стига пика си. „Ами, от прежда, нали… Леля Задунайска не е оставила етикет, господине. Ръчно изплетен е.“ Г-н Кодеков повдига вежда. „Ръчно изплетен ли? Това вече променя нещата. Може да попадне в категория „Уникални художествени изделия“. За тях има друг код, 9706.00.0000. Но тогава ще ви трябва сертификат за автентичност от Камарата на художниците-занаятчии.“

В този момент усетих, че цялата ми нервна система започва да плете собствен шал – от възли и отчаяние. Шалът струваше 20 лева, а аз вече бях похарчил 50 за телефонни разговори, такси до митницата и почти 100 лева нерви. Поглеждам Г-н Кодеков, после си представям леля Задунайска, плетяща своя шал под някоя върба. „Знаете ли какво, господине Кодеков? Може да си го запазите шала. И да го каталогизирате, както си знаете. Може и да го изложите в някой музей на уникалните митнически казуси. Защото аз, за да си го взема, май трябва първо да завърша икономика, после право, а накрая и текстилно инженерство. А нямам толкова живот.“ Той ме гледа, без да мигне. Сигурно вече мисли кой код по ХС да ми лепне и на мен, като на „друг вид стока, излизаща от системата“. Евала, бе, митница. Успяхте да превърнете един шал в символ на глобалното бюрократично безумие. Пак добре, че не ме карате да доказвам, че леля Задунайска е жива. Засега.